ПРИКАЗКА ЗА ЕВОЛЮЦИЯТА И ХОРАТА

От много много години на синята планета, наречена Земя, живеела Еволюцията. Тя имала много деца и понеже ги обичала всичките, искала те да живеят заедно. Създала ги така, че като са заедно да не гладуват, а някои дарила с умения да лекуват болките и раните на другите.

От всичките й деца, най-талантливият и най-силният бил Орфей. Той се научил чрез хармонията на своята лира да покорява останалите.

Някои от хората обаче се възгордели много и поискали те самите да установят нов баланс на Земята. Създали свои творения, с които да убиват онези същества, които им пречели. Хората пренебрегнали Еволюцията. Тя обаче не им обърнала гръб обидена. Била мъдра и зачакала, вярвайки в добротата и разума на децата си. Не след дълго човешките оръжия започнали да унищожават и техните приятели и дори станали заплаха за самите тях, оказали се доста несъвършенни. Хората разбрали грешката си. Те спрели да се опитват да вършат работата на Еволюцията. Започнали да се учат от нея, за да станат по-силни, като Орфей. 

И така хората давали на другите от онези природни вещества, с които те самите от хилядолетия се лекували. Дори започнали да поливат любимите си растения с билки, които ухаели прекрасно.